Поучителни истории - стр.2
Поучителни истории
Мъдрият селянин
Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал:
- Човече, след колко време ще стигна до града?
Селянинът го погледнал и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал и попитал отново:
- След колко време ще стигна до града?
Селянинът отново му посочил с ръка да върви.
- Е, явно на човека не му е до мене – си казал пътникът и продължил.
На края на нивата чул селянина да вика след него:
- Човече, ще стигнеш в града по обяд.
- Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.
- За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш - отговорил му селянинът.
Следите в пясъка
Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка - едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязал, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа:
- О, Боже, Ти някога ми каза, че Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам, защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме оставял сам.
Господ му отговорил:
- Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!
Монасите, локвата и момичето
Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другият монах през цялото време мълчал намръщено. Малко преди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първият монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си...
Една дълга права линия
Веднъж цар Акбар начертал една дълга права линия и попитал министрите си:
— Как може да се направи тази линия по-къса, без човек да се докосва до нея?
Бирбал, когото смятали за най-мъдрия човек в държавата, се приближил и начертал близо до първата линия - друга, но по-дълга от нея.
Няма бог
Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил:
- Няма Бог!
Учителят на Бялата ложа отговорил:
- Няма Бог! - и след това всеки продължил по пътя си.
Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си защо така е отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:
- Бог е любов! А в споровете и караниците няма любов.
Коментари: