Поучителни истории - стр.4
Поучителни истории
Тримата старци
Една жена се прибирала от тежък труд и видяла пред вратата на пейката да седят трима старци.
Преди да влезе обаче рекла:
- Мили стари хора, виждам, че сте доста уморени. Защо не влезете и не похапнем заедно, и да си отпочинете? А единият от старците казал:
- Добре. Но не можем да влезем и тримата, може само един от нас да ви гостува.
Тя разбира се попитала защо, а той отвърнал:
- Аз съм богатството, той е щастието, а той е любовта, ти ще кажеш, кой да влезе.
Тогава жената влязла в къщата и попитала децата си, кой да поканят.
Най-големият син казал:
- Ами, щом е така, да поканим богатството, дошъл е пред вратата ни...
- Ами, да поканим щастието - казал по-малкия син - имаме голяма нужда от него.
А най-малката дъщеря отвърнала:
- Мамо, да поканим любовта.
Майката не могла да откаже на най-малката челяд, излязла и поканила любовта.
Тогава се надигнали и тримата старци и тръгнали да влизат, а жената попитала:
- Ама нали само единият щеше да влезе?
Тогава любовта отговорила:
- Жено, там където има любов, има и щастие, и богатство.
Невъзмутимият Буда
Преди много, много години в Древен Китай, когато Буда все още се намирал в своето земно превъплъщение, сред многото истории, които се разказвали за него, била и тази, че е невъзможно някой да го ядоса. Той бил толкова спокоен, че не реагирал нито на обидите, нито на каквито и да е опити да бъде оскърбен.
По същото това време в едно село живеел човек, който бил известен с това, че можел да извади от равновесие всеки. Той така изкусно умеел да се заяжда, да се подиграва на хората, че никой не можел да запази самообладание при контакт с него.
Един ден до него достигнала и мълвата за невъзмутимия Буда.
Невъзмутим? - помислил си той. - Само защото още не си е имал работа с мене.
И се отправил на дълъг път.
Когато пристигнал, Буда го поканил при себе си. А той веднага се запретнал: започнал да го обижда, да му се присмива и да го подиграва. По всякакъв начин се опитвал да го изкара от равновесие, но всеки път Буда оставал спокоен. Човекът удвоил и утроил усилията си, впрегнал цялото си въображение, изсипал какви ли не обиди и нападки. Но както и преди – Буда все така оставал спокоен.
Когато Майсторът на гнева се чувствал вече към края на силите си, Буда спокойно промълвил:
- Кажи ми, моля те, може ли да ти задам един въпрос?
Объркан, човекът нищо друго не можел да стори, освен да се съгласи.
Тогава Буда кротко го попитал:
- Ако един човек е донесъл подарък на друг, но този, за който е бил предназначен подаръкът, отказва да го приеме, чий е този подарък?
Все още в недоумение човекът отвърнал:
- Ами то е ясно, подаръкът остава за този, който го е донесъл.
След отговорът си човекът се замислил и разбрал, че цялата злоба и всички обиди, които така усърдно изливал върху Буда, ще се наложи да си ги вземе обратно със себе си. И посрамен си тръгнал.
Колко може да продължи
Ученик попитал Учителя си:
- Учителю, какво би казал, ако научиш някога за мое падение?
- Стани!
- А ако има и следващ път?
- Стани!
- И колко може да продължава така – да падаш и след това да се изправяш?
- Единствено мъртвите не могат да станат, когато са паднали.
Учителят и конят
Един кон бил вързан пред магазина на тясна селска улица. Всеки път, когато някой се опитвал да мине покрай него, конят го ритал. Скоро край магазина се събрала малка група селяни, които спорели как да минат по улицата, без конят да ги ритне.
Изведнъж някой извикал:
- Старият Учител идва! Той ще знае какво да направи, за да не го ритне коня!
Тълпата зачакала с нетърпение, докато Старият Учител идвал иззад ъгъла. Когато видял коня, Учителят го заобиколил и минал по другата улица.
Коментари: