Поучителни истории - стр.5
Поучителни истории
Стъклото
Един ученик попитал учителя си:
- Учителю, не разбирам едно нещо. Когато отидеш при бедняка той е приветлив и винаги ти помага с каквото може. А когато отидеш при богатия, той никога не ти помага и гледа само себе си. Защо става така?
Учителят отговорил:
- Погледни през прозореца. Какво виждаш?
- Жена с дете в количка, отиваща на пазар...
- Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
- Че какво мога да видя там, виждам себе си.
- Точно така - отвърнал Учителят. - Прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.
Две капки олио
Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът отишъл в двореца, той обяснил на мъдреца за какво е дошъл. А мъдрецът му казал:
- Сега съм зает - използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие - ще ти отговоря на въпроса, само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две капки олио - не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата, Мъдрецът видял, че е разлял капките олио в лъжицата и казал:
- Ето, в това е смисълът на щастието. Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата...
Препълнената чаша
При един учител дошъл посетител, за да го пита за учението, което той проповядва. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое време, учителят поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след като тя вече била пълна. Накрая гостът не издържал:
- Не виждате ли, че чашата е пълна догоре? — попитал той. — Не може да поеме повече.
- Точно така — отвърнал учителят и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението си, щом не ми предлагаш празна чаша?
Подводните камъни
Веднъж пътник на кораб забелязал безчисленото множество малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. И запитал кормчията:
- Господин кормчия, как успявате да преминете през това множество скали? Как сте успели да научите всеки един камък къде се намира, за да може да го заобикаляте.
- Не съм - отвърнал кормчията, - не знам къде са камъните, знам само най-дълбоките места.
Трите кръга
Веднъж един крал отишъл при един мъдрец и седнал да наблюдава събранието на учениците му.
След това, когато започнали вечерята, кралят казал:
- О, учителю на вечността! Забелязах, че по време на занятията учениците ти седят в три полукръга около тебе, точно както и моите придворни.
Мъдрецът отвърнал:
- О, повелителю на света! Кажи ми как седят твоите придворни и аз ще мога да ти отговоря дали моите учениците седят в същия ред.
Кралят отговорил:
- В първия кръг седят най-преданите и най-близките за мен хора. По-назад седят важните и могъщите хора на кралството и посланиците. Най-накрая седят най-незначителните.
- В такъв случай – казал Мъдрецът, - ние с теб не делим хората еднакво. Защото тези, които седят най-близо до мен, са най-неуките. Така те могат да чуват всяка моя дума. В средата са невежите, за да могат да се съсредоточат върху Учението. Най-далеч седят най-преданите ми ученици, за които близостта не е толкова важна.
Коментари: